Бог есть

#141 от 18/02/2005 17:47

Humanoid, чтож в этом наши точки зрения совпадают.

Humanoid писал:

планета превращается всё в более непригодное для жизни самого же человека место).

Вот что меня беспокоит более чем вопрос о наличии или отсутствии бога.

#142 от 18/02/2005 18:33

Piter писал:

Венец Божием творений ето человек, как таков Я к всем Вам могу только Любов питать !

Спрашивается, а зачем было глистов, холеру и туберкулез создавать? Или они ошибки творца? Если ошибки, то чем, собственно, Он от человека отличается? А если намерено создал, чтоб нам жизнь медом не казалась, то это другое дело, - понятно, но что-то уж очень сомнительно. Есть еще и третий вариант - одинаковы Ему все творения, как солнцу, которое светит для всех, все до... лампочки. Просто греет, не требуя ни молитв, ни веры, ни поклонения.

Добавлено 18-02-2005 19:36

Цитата:

А у кагого бога можа денег поросить? У того, про который говорят, что он один, просила, не дает?

Зачем птицам деньги? голливудская улыбка

Правильным было б просить у того, кто даст.

#143 от 18/02/2005 19:20

Humanoid писал:

Привет Piter! Здесь всё гораздо проще, если человек верит, то для него это существует. Если отрицает, то отрицать невозможно того, что не существует: если бы не существовало, то не было бы и предмета для споров вообще! Вот только тем, кто верит во что угодно, кроме Бога - для них и будет существовать то, во что они верят. .......

Привет Humahoid.Согласен!

vlade писал:

Заблужение характерное не только для верующих. Человек же всего лишь один из множества живых существ сосуществующих в природе.

Vlade, по ваша логика приравняешься к бессловесным,козел тоже соществует в природе шок

vlade писал:

Библию, ЧИТАТЬ а не толковать.

Читай тогда,толковат и не нужно,извините что на другой язык но думаю понятно- с форум копнул.
Чувството за грях може да съществува у вярващия в Бога. У невярващия тази проява на съвестта се изразява по-скоро в чувството за несправедливост или вина. Явно става дума за психологически интерпретации - как наричаме нещо.

Липсата на чувство за грях означава, че много трудно може да осъзнаем грешките си и да ги поправим. Бог го отнема, не му дава да действа у съзнателните невярващи, както описва Апостолът:

"..онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21. Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
22. наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23. и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, -
24. затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25. те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
26. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
27. също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
28. А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича,
29. бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30. бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31. безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат".

Естествено, съвестта се притъпява и с повтарянето на някаква лоша постъпка. След първите пиянства обикновено човек усеща, че става нещо нередно, върши глупости, опасни за него и околните. След време... чувал си как се хвалят хората колко изпили, как с наслаждение описват и одобряват гнусотиите, които са направили - кой къде повърнал, кой се сбил с най-добрия си приятел и пр.

И ещо,

K. ЛУИС

Човек или заек

Не може ли да се живее добре и без да се вярва в християнството?” Това е въпросът, по който бях помолен да напиша нещо, и бих искал веднага, преди да се опитам да му отговоря, да направя следния коментар.

Въпросът звучи сякаш е зададен от някой, който си казва: “Не ме е грижа дали в действителност християнството е истина или не. Не се интересувам дали реалният свят прилича повече на онова, което казват християните, отколкото на онова, което твърдят материалистите за него. Интересува ме единствено да живея “добър живот”. И ще избера в какво да вярвам не защото го смятам за вярно, а защото го намирам за полезно.”

Искрено казано, трудно ми е да проявя разбиране към такава гледна точка. Едно от нещата, които отличават човека от всички животни, е, че той желае да познава нещата, желае да разбере каква е реалността просто за да знае. Когато това желание угасне напълно у някого, той според мен се превръща в нещо по-малко от човек. Всъщност не вярвам някой от вас да е загубил наистина това желание. По-скоро непрекъснатите обяснения на глупави проповедници, колко много ще ви помогне християнството и колко полезно е то за обществото, са ви накарали да забравите, че християнството не е готово лекарство.

Християнството твърди, че прави равносметка на факти че ни казва какъв е реалният свят. Неговото обяснение на света може да е истина или не, но щом веднъж се изправим пред реалността на този въпрос, нашата естествена любознателност трябва да ни накара да пожелаем и отговора му. Ако християнството не е истина, тогава нито един честен човек не би поискал да вярва в него, колкото и полезно да изглежда то; а ако е истина всеки честен човек би пожелал да му се довери, дори ако то изобщо не би му предлагало помощ.

Щом веднъж разберем това, ние си даваме сметка за още нещо. Ако християнството се окаже истина, то е абсолютно невъзможно хората, които знаят тази истина, и онези, които не я знаят, да са еднакво подготвени за добър живот. Познаването на фактите е от съществено значение за действията ни. Представете си, че намерите човек, който всеки момент ще умре от глад и искате да му помогнете по най-добрия начин. Ако нямате медицински познания, вероятно ще му дадете солидна порция силна храна, в резултат на което човекът непременно би умрял. Така става, когато се действа слепешката. По същия начин един християнин и един не-християнин може еднакво да желаят да направят добро на ближните си. Единият от тях вярва, че хората ще живеят вечно, че са сътворени от Бога и са така устроени, че могат да постигнат своето истинско и трайно щастие единствено съединени с Него; че са излезли от правия път и са пострадали и само покорната вяра в Христа е начинът да се оправят. Другият вярва, че хората са случаен резултат от слепи природни процеси, че са започнали като обикновени животни и притежават повече или по-малко стабилни подобрения, че ще живеят около 70 години, че тяхното щастие е напълно постижимо чрез добри социални грижи и политически организации и че всичко останало (например генното инженерство, контролът върху раждаемостта, юридическата система и образованието) трябва да бъде преценявано като “добро” или “лошо” просто доколкото подпомага или пречи на такъв вид “щастие”. Наистина, има доста неща, които тези двама души биха се споразумели да направят за своите съграждани. И двамата биха одобрили ефективната канализация, доброто болнично обслужване, както и определена здравословна диета. Но рано или късно, различието на онова в което вярват ще доведе до разлика и в техните практически предложения. И двамата например може силно да се вълнуват от въпроса за образованието, но образованието, което биха искали да осигурят на хората, очевидно би било твърде различно. При друг случай, по повод на дадено предложение материалистът просто би се запитал: “Ще допринесе ли това за щастието на мнозинството?” Докато християнинът може би ще трябва да каже: “Дори да се хареса на мнозинството, не можем да го направим. То не е справедливо.” И винаги цялата политика, която следват, ще бъде белязана от една дълбока разлика. За материалиста неща като нации, класи, цивилизации ще бъдат нещо по-важно от личностите, защото личностите живеят едва седемдесетина години, а общностите могат да устоят столетия. Но за християнина личността е по-важна, тъй като тя живее вечно и в сравнение с нея расите, цивилизациите и подобните на тях неща са създания на деня.

Християнинът и материалистът имат различни схващания за света. Те не могат да бъдат едновременно прави. И този, който греши, ще действа по начин, който просто не съответства на реалния свят. Вследствие на това, дори и при най-добро желание от негова страна, той ще съдейства за унищожението на близките си същества.

“При най-добро желание”... Нима тогава това ще бъде негова вина? Дали Бог (ако има Бог) ще наказва човека за почтените му грешки?

Но нима това е всичко, което ни тревожи? Нима сме готови на риска да действаме сляпо през целия си живот, причинявайки безкрайни вреди, стига някой да ни гарантира, че ще запазим кожите си и че никой няма да ни накаже или обвини? Трудно ми е да повярвам, че читателят е съвсем на това ниво. Но дори да беше, има още нещо, което бих искал да му кажа.

Пред всеки от нас въпросът, за който става дума, не е: “Може ли някой да живее добре без християнството?” Въпросът е: “Мога ли аз?” Всички знаем, че е имало достойни хора, които не са били християни; хора като Сократ и Конфуций, които никога не са чували за християнството или като Джон Стюарт Мил, който съвсем честно не е могъл да повярва в него. Ако предположим, че християнството е истина, тези хора биха се намирали в положение на честно незнание или почтена заблуда. Ако техните намерения са били толкова добри, колкото предполагам (тъй като, разбира се, не мога да чета в сърцата им), то аз се надявам и вярвам, че умението и милостта на Бога ще излекуват злото, което тяхното незнание, оставено само на себе си, би причинило на тях и околните. Но онзи, който пита: “Мога ли да живея добър живот без да вярвам в християнството?”, въобще не се намира в същото положение. Ако не беше чувал за християнството, той не би задавал такъв въпрос. Ако е чувал за християнството и след сериозен размисъл е решил, че то е невярно, той също не би го задавал. Човекът, който пита това, определено е чувал за християнството и съвсем не е сигурен, че то може да не е истина. Всъщност той пита: “Необходимо ли е да се безпокоя за него? Не мога ли просто да заобиколя тази тема, оставяйки злото куче да спи, и просто да напредвам в доброто и добродетелите? Не са ли достатъчни добрите намерения, за да ми осигурят безопасност и безупречност, без да се налага да чукам на тази страховита врата и да проверявам има ли някой зад нея или не?”

На задаващия такъв въпрос може би е достатъчно да се отговори, че той всъщност иска позволение да напредва в “доброто”, без да е направил всичко възможно да разбере какво значи “добро”. Но това още не е всичко. Няма нужда да гадаем дали Бог ще го накаже за страхливостта и мързела му. Те самите ще го накажат. Такъв човек хитрува. Той умишлено се опитва да “не знае” дали християнството е истина или не, защото предвижда безкрайни затруднения, ако то се окаже истина. Той е като човек, който умишлено забравя да гледа пътните знаци, защото ако го прави, може да научи за някои свои неприятни задължения; или като онзи, който не желае да погледне в банковата си сметка, защото се бои от това, което ще види там. Той е като човек, който не отива на лекар след като усети за пръв път мистериозна болка, защото се безпокои от онова, което може да му каже лекарят.

Човек, който остава невярващ на такова основание, не е в състояние на почтена грешка. Той се намира в състояние на непочтена грешка и тази непочтеност прониква във всичките му мисли и действия. Резултатът е известна уклончивост, дълбоко и неясно безпокойство и цялостно притъпяване на остротата и чувствителността на разума. Този човек е загубил своята интелектуална невинност. Честното отхвърляне на Христос може да бъде простено и излекувано (Лука 12:10), но да заобиколиш Сина Божий, като гледаш на друго място, претендирайки, че не си забелязал, докато се оставяш да те погълне внезапно нещо от другата страна на улицата, да оставиш телефона изключен, защото може би този, който звънна преди малко е бил Той, да оставиш неотворени някои писма, надписани със странен почерк, защото може да са от Него това е друг въпрос. Може все още да не си сигурен дали трябва да бъдеш християнин, но добре знаеш, че би трябвало да бъдеш човек, а не щраус, който крие главата си в пясъка.

И все пак тъй като във времето, в което живеем, интелектуалната честност е потънала твърде дълбоко още може да се чуе нечие хленчене: “А ще ми помогне ли това? Ще ме направи ли щастлив? Наистина ли смятате, че ще бъда по-добре, ако стана християнин?”

Ако отговор на такива въпроси ви е действително нужен, моят е “Да”. Но на този етап изобщо не е добре да се дават отговори. Пред вас е врата, зад която според някои хора ви очакват тайните на вселената. Това или е истина, или не е. И ако не е, тогава онова, което в действителност се крие зад вратата, е просто най-огромната лъжа, най-грандиозната измама, описана някога. В такъв случай не е ли очевидно, че работа на всеки човек (който е човек, а не заек) е да разбере дали е така и после или да посвети цялата си енергия, за да служи на тази необятна и страшна тайна, или да разобличи и разруши тази грандиозна измама. Може ли наистина човек, изправен пред такъв въпрос, да остане всецяло погълнат от блаженото си “морално усъвършенстване”?

Да, християнството ще ви направи добро много повече, отколкото някога сте желали или очаквали. И първата частица от това добро ще бъде да ви набие в главата (това няма да ви хареса!) факта, че онова, което досега сте наричали “добро”- всички онези приказки за “благоприличен живот” и “вежливост” съвсем не са най-прекрасните и важни неща, за каквито сте ги смятали. То ще ви научи, че в действителност не можете да бъдете “добри” (за повече от денонощие) чрез собствените си морални усилия, а след това че дори ако бихте успели, все още няма да сте достигнали целта, за която сте създадени. Едната “моралност” не е целта на живота. Вие сте създадени за нещо твърде различно. Джон Стюарт Мил и Конфуций (Сократ е бил доста по-близо до реалността) просто не са знаели за какво е животът. Хората, които продължават да питат, не могат ли да водят приличен живот без Христос, не разбират за какво е животът. Ако разбираха, щяха да знаят, че това, което наричат “приличен живот”, е просто техническа подробност в сравнение с онова, за което ние хората сме създадени. Моралността е съвършено необходима. Но Божественият Живот, който ни Се предлага и Който ни призовава да бъдем богове (“казвам ви богове сте”, вж. Йоан 10:34, ключови думи) е предвидил за нас нещо, от което простата моралност ще бъде погълната. Ние трябва да бъдем пренаправени. Целият “заек” у нас трябва да изчезне загриженият, добросъвестен и етичен заек, също както и страхливият и чувствен заек. Ще тече кръв и ще пищим, докато козината излиза на цели шепи от нас, а след това под нея неочаквано ще се покаже нещо, което никога досега не сме си представяли: истински човек, неостаряващ бог, един истински син Божи, силен, лъчезарен, мъдър, прекрасен и облечен в радост.

Идеята за “добър живот” без Христос се основава на двойна грешка: първо, тя не може да бъде осъществена; и второ, като поставяме “добрия живот” за своя крайна цел, ние пропускаме самия смисъл на своето съществуване. Моралността е планина, на която не можем да се изкачим със собствени усилия; а ако можехме, само бихме загинали сред ледовете и разредения въздух на висините, тъй като ни липсват крилата, необходими за остатъка от пътуването. Защото истинското издигане започва оттук. Въжетата и брадвите трябва да бъдат оставени, остатъкът от пътя е въпрос на летене.

ето об здоровья

Николай Александрович Лайша, психотерапевт

Страстта като мотив на поведение

В основата на всяко човешко действие или постъпка стоят мотивационни основания. Мотивът е това, което подтиква човека към действие, първопричината за всеки поведенчески акт: от най-елементарното действие, изпълнявано почти автоматично, до най-сложните форми на поведение, оказващи влияние върху развитието на човешкия живот.
Още Аристотел (384-322 г. пр. Р. Хр.) определя страстта като един от водещите мотиви в поведението на човека. Той пише: „Това, по силата на което извършваме една или друга постъпка, е стремеж. Стремежът бива три вида: страстно желание, порив, търсене.” Категорията „страст” като мотивиращ поведението фактор разглеждат също Кант, Спиноза и други. Съвременната научна психология определя страстта като силно, всеобхватно чувство, доминиращо над другите подбуди у човека, което води до съсредоточаване на всички сили и стремежи върху предмета на страстта. Определяйки правилно същността й, психологията обаче утвърждава, че страстта в рамките на нравствения и разумен принцип може да бъде движеща сила за велики дела, подвизи, открития, което от гледна точка на християнската психология е погрешно.
Проблемът за страстта намира своето дълбоко и изчерпателно изложение именно в Православието. То се основава на Свещеното Писание и опита на подвижниците на духа, светите отци на Църквата и светоотеческото наследство. Уникалността на това наследство се състои в това, че не отразява човешки измислици, научни теории, експериментални изследвания в изкуствено създадени условия, а практическия опит на подвижниците на духа в преодоляването на страстите и осъществяването на добродетелите.
Страстта е особена предразположеност на душата, склонна към небивал растеж и към поглъщане в себе си на всички други душевни качества и прояви на личността (св. Григорий Палама). Развитието на страстта е процес на деформация на душевната сфера, който води до разстройство и хаос в душевния живот. Страстта по своята същност е „зависимост” с различна степен на напрежение и сила. Привличащата сила на страстта за човека се състои в обещанието за наслаждение и удоволствие (св. Силуан Атонски).
Нерелигиозният човек се стреми да живее според „принципа на удоволствието”, а не според „принципа на реалността” и още по-малко според „принципа на Божието благословение”.
Да не живееш според „принципа на удоволствието” и да устояваш пред съблазните и изкушенията, никак не е просто и лесно. За това е необходимо духовно знание, одухотворено чувство и духовен подвиг, борба на душата за преодоляване влечението на страстта. Страстите са основните подбудители, водещите мотиви, които определят поведението на човека. Страстите са тези тънки, но основни нишки, от които е изтъкан характерът на човека. Именно от тях зависи своеобразието и устойчивостта на характера, а следователно и поведението на човека.
С понятието „страст” се обяснява устойчивостта и неизкоренимостта в историята на човечеството на престъпленията и пороците, като пиянство и проституция, сексуални извращения, агресивност, насилие, властолюбие, алчност и завист. Православната аскетика разкрива осем основни страсти, на които хората се отдават: чревоугодие, блудство, сребролюбие, гняв, печал, униние, тщеславие и гордост. Всяка от тях включва десетки пристрастия с различна степен на напрежение и сила, които се преплитат в многообразно съотношение в душата на човека и обуславят особеността и уникалността на неговия характер. Сред отрицателните черти на характера, обусловени от страстните наклонности, има и такива, които в масовото съзнание се приемат за напълно нормални. Такива са например раздразнителността, мнителността, срамежливостта, гордостта, ранимостта и разглезеността.
Душевните качества, противоположни на страстните наклонности, носят названието добродетели: например чревоугодието е страст, но въздържанието е добродетел, блуд - целомъдрие, сребролюбие - безкористност, гняв - кротост, печал - радост, униние - надежда, тщеславие - скромност, гордост - смирение.
По този начин православната психология определя страстта еднозначно като отрицателна, негативна, безнравствена, аморална насоченост на душата, като порок и грях. А страстите гордост, сребролюбие, блудство, гняв, чревоугодие, завист и униние се считат за смъртни грехове. В основата на повечето поведенчески актове стоят страстни подбуди. В подкрепа на това са думите на И. Кант: „Хората са движени най-вече от аморални подбуди.”
Страстният човек не е свободен, защото е роб на своите страсти, роб на греха.
Апостол Павел ясно е изразил това: „...защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя...Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша” (Рим. 7:15, 19).
Какъв е механизмът, чрез който страстта покорява човека? Процесът на развитието на помисъла, който фактически се явява процес на формиране на мотива, е изложен от св. Силуан Атонски. Преподобният разкрива духовната борба, която водят с нас враговете на нашето спасение - демоните. Науките, изследващи психическата реалност, но отхвърлящи реалността на невидимия, духовен свят на ангелите и демоните не могат да отговорят на актуалните въпроси на човешкото битие: как се формират мислите и по какъв начин материалното (психофизиологичните процеси) се преобразува в идеално (мисъл).
В основните теории за мотивацията на поведението в психологията за основни източници на човешката активност се признават инстинктите, биологическите и социалните потребности. Тя не се занимава с изучаване на проблема за разумната достатъчност, етичност, безвредност за човека и за неговите ближни на тези потребности. Но ясно е, че нуждата, изпитвана от човека към обекти не от първа необходимост, често напълно излишни, ненужни и противни на човешката природа, е страст.
Чувството за мярка явно не е присъщо на човека. Очевидно на разума, т. е. на здравия смисъл, човек не може да разчита, тъй като е склонен към самоизмама, към оправдание на определени постъпки.
Човекът превръща грижата за плътта в „похот” (Рим. 13:14). Вместо да се задоволява с най-необходимото, той предпочита да угажда на своите страсти, да задоволява своите желания, да посвещава живота си на задоволяване на нагона за удоволствие, измамливо приеман за щастие.
Например естествената потребност от храна човекът е превърнал в чревоугодие и сластолюбие. За угаждането на стомаха работи цяла индустрия, готова да удовлетвори капризите и на най-извратения от страстта вкус. Потребността от продължение на рода човек е извратил от любов в прелюбодеяние, блудство, сладострастие, извращения. Потребността от жилище и дрехи човекът е превърнал трупане, алчност, сребролюбие, в култ към собствеността и потребителството. Съвременният човек в нагона за удовлетворяване на своите потребности произвежда огромно количество ненужни вещи, попадайки в техния плен и погубвайки заради тях душата си.
„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо” (1 Кор. 6:12). Съвременният човек е станал роб на вещите, на комфорта, на своите инстинкти. Потребността от самосъхранение при ясна заплаха за живота човекът е превърнал в раздразнителност, гневливост, озлобление и агресивност. Потребността от любов и състрадание е превърнал в себелюбие и егоизъм. Потребността от надежда - в униние и малодушие, апатия и безнадеждност. Потребността от одобрение - в тщеславие и честолюбие. Потребността от свобода - в своеволие и надменност. Потребността от Бога - в самодостатъчност, самонадеяност, богоборчество, атеизъм, поклонение на многочислени кумири и преди всичко на своя собствен идол - „Аз-а”.
За угаждането на своите страсти и плът, за полученото удоволствие човек жестоко се разплаща, принасяйки в жертва преди всичко собственото си здраве.
Отплатата за чревоугодието са болестите на стомаха, жлъчката, черния дроб, атеросклерозата.
Отплатата за пристрастието към алкохола - алкохолизмът, деградацията на личността, психоза.
Отплатата за блудството са венерическите болести, СПИН, гинекологичните заболявания, безплодието и импотентността.
Отплатата за сребролюбието и завистта - нервно-психическите заболявания.
Отплатата за гнева и злобата - хипертония, исхемична болест, стенокардия, инфаркт, инсулт, неврастения, психопатия и епилепсия.
Отплатата за унинието и самосъжалението - депресивните неврози и психози, отслабване на имунната система, онкологичните заболявания.
Отплатата за отчаянието - суициден синдром, самоубийство.
Отплатата за тщеславието, което се съпровожда от гневливостта, са болестите на сърдечно-съдовата система и нервно-психически заболявания - психози и маниакални състояния.
Отплатата за гордостта и осъждането на ближния - психопатия, шизофрения и т.н. Породените от страстни стремежи душевни преживявания са деструктивна сила, която води до разрушение и на организма.
За да бъде обуздана страстта, е необходимо да се развие противоположната на страстта предразположеност на душата - добродетелта.
Какъв е пътят за това? Как енергията на страстта да се превърне в енергия на добродетелта? Как да изменим отрицателните качества и отрицателните черти на характера в положителни? Как да придобием дух на кротост и смирение, въздържание и целомъдрие, скромност и безкористност, радост и благожелателност?
Това е труден подвиг, изискващ душевни ограничения и духовни усилия. Да прековеш духа, да го върнеш към правенето на добро, не е просто нещо. Това е възможно чрез въздържание от греховни помисли, от страстно чувстване, по пътя на постоянното утвърждаване в строго самоограничение и самодисциплина, по пътя на постоянното призоваване в молитва на този дух (дух на кротост, смирение, целомъдрие и любов), който желаем да притежаваме и светото име на Този, Който в Евангелието е разкрил пътя за спасението на всяка душа.
Опитът да променим поведението и преживяванията, да променим характера изцяло само с психологически и психотерапевтични методи, технологии и тренинги, извън духовната практика, се явява повърхностен и по принцип има само временен ефект. Тези опити приличат на строителството на къща върху пясък (Мат. 7:27). Построяването на духовния дом върху камъка на вярата, надеждата и любовта, под покрова на Божията премъдрост, спомага не само за промяна на поведението в желаната насока, но и за пълноценното духовно възраждане.

Совершенство конструкции человеческого организма

Да, действительно, человек всегда с изумлением останавливался перед совершенством и гармонией окружающего его мира. Но и само устройство человеческого организма поистине достойно не меньшего восхищения. Оно превосходит по своей сложности все остальное вместе взятое. Рассмотрим, например, количество информации, которую может содержать человеческий мозг. Оно оценивается числом между 1010 и 1015 бит. При этом нижняя цифра предполагает, что 1 бит информации в среднем содержится в каждой из 1010 "ячеек” человеческой памяти. Скорость же вычислений человеческого мозга оценивается величиной от 10 до 1000 гигафлопов. Минимальная скорость в 10 гигафлопов определяется всего лишь той быстротой, с которой глаз обрабатывает информацию перед тем, как послать ее в мозг без учета всей остальной многообразной деятельности человеческого интеллекта [4]. Для сравнения, такой один из самых мощных компьютеров на сегодняшний день, как Cray-2, имеет скорость всего лишь 1 гигафлоп и объем памяти в 2*1010 бит, что от 10 до 1000 раз меньше, чем у человека [5].

Однако человеческий мозг скорее всего сознательно ограничен Творцом в своих
Сожалею что длинное но нет в ссылках, есьли надоело,можно стирать- не обижусь улыбка

#144 от 18/02/2005 19:32

vlade, выскажу некоторые свои соображения касательно нашей земной жизни (по поводу беспокойства о среде обитания): люди живут в большинстве своём по 2-м основным программам - ЭГО (все блага себе, на остальное - насрать) и ЖЕРТВЫ (жить для других, себе то, что осталось). Та и другая программа сами по себе - разрушительны, вопрос в том, почему ещё не всё разрушилось? А потому, что эти программы сохраняют некий баланс, правда, с перевесом в сторону ЭГО, и, именно поэтому идёт техногенное разрушение нашей среды обитания. Но, если был бы перекос в сторону ЖЕРТВЫ, то сама среда обитания стала бы поглощать человечесий род имеющимися у неё средствами (болезни, хищники, стихийные катаклизмы и т.п), то есть, нарушился бы экологический баланс как в первом, так и во втором случае. Теперь ещё об одонй программе - СУЩНОСТИ. На земле это встречается в единичных случаях, т.к. происхождение этой программы, предполагаю, явно не земное, или только земное отчасти. Из известных земных персонажей такая программа была проявлена у царя Соломона, царя Давида и у Будды. Суть программы СУЩНОСТИ заключается в строгом балансе ЭГО и ЖЕРТВЫ. Непосредственными носителями программы СУЩНОСТИ являются такие "явления", как Бог-Отец, Аллах, Рама и т.п., программы ЭГО - Дьявол, Шайтан и т.п. Самый яркий представитель программы ЖЕРТВЫ - Христос. Каждое из вышенаписанных определений можно расписать достаточно подробно, но у меня мало на это времени, могу себе позволить по возможности отвечать на конкретные вопросы по каждому из них, а веду я эту тему к тому, что глобальную эко-катастрофу вряд-ли можно предотвратить при том, что сейчас происходит! Ведь у людей разрастается ЭГО с каждым новым вливанием научных знаний и с достижениями в преобразовании природы - иллюзия всемогущества! Кто может понять, что окружающий нас мир не нами создан, но нами преобразуется, если не сказать - разрушается в результате не экологичных преобразований? Кто может понять, что нечто сотворённое и потом разрушенное властен восстановить только сам создатель и\или его ученики? Вдь если мы можем создать телевизор, потом сломать, но можем и восстановить! А если убьём свего соседа по даче - сможем-ли его воскресить? Вот так-то! Надеюсь, намёк будет понятен: имеющий уши да слышит!

#145 от 18/02/2005 20:01

Piter писал:

Vlade, по ваша логика приравняешься к бессловесным,козел тоже соществует в природе

Отчего же только козёл? Нет, из всех известных мне живых существ только человек обладает даром речи, но это не даёт ему никаких преимуществ перед другими животными в процессе эволюции. За исключением одного, лучшей приспособляемости к этому миру, пока человечество не оказалось на том. Разум и коммуникабельность дают ему эту фору. Но пока человек этим не воспользовался. Я думаю, что производительность мозга козлов близка к аналогичной характеристике человека.
Я честно пытался прочитать всё что ты писал, не всё понял, т.к. не знаю других языков кроме русского( о чём жалею), но думаю что

Piter писал:

человеческий мозг скорее всего сознательно ограничен Творцом

неверное утверждение. Искать надо в другом направлении и это совсем другая тема.
О христианстве я лучше промолчу. Слишком много к нему неприятных вопросов.

#146 от 19/02/2005 00:16

Spinoza писал:

Спрашивается, а зачем было глистов, холеру и туберкулез создавать? Или они ошибки творца? Если ошибки, то чем, собственно, Он от человека отличается? А если намерено создал, чтоб нам жизнь медом не казалась, то это другое дело, - понятно, но что-то уж очень сомнительно. Есть еще и третий вариант - одинаковы Ему все творения, как солнцу, которое светит для всех, все до... лампочки. Просто греет, не требуя ни молитв, ни веры, ни поклонения.

Spinoza привет,много вопросов, Болезнь ради греха первородного,помогает нам когда на постель ложиться подумат об жизнь, страха нас навестит, в другое время все заняты нет время подумать,приводит к размишлению и т.д. Сначало маленкий знак, потом по болше и еслы не опомнимься и душа наша сериозно поболеет- врачь только Творец
Ошибки нет, все по законам духовним. Блатодатью на всех по равному только грязное сердце освещаеться менше!!! Просто греет и т.д. не коментирую! Несколко текстов и ссылки здесь-

У Бога о болезненном и здоровом состоянии совсем другие мысли, чем у нас, и они отстоят от наших, как небо от земли. Бывает, что Бог болезнию укрывает иных от беды, которой не миновать бы им, если бы они были здоровы.

Господь отнимает силы, чтобы хоть этим остепенить человека. Он уж не знает, как по-другому исправить. И милости, и скорбные посещения - все переиспытано, и все не в прок. Час же смерти приблизится, что делать тогда окаянному человеку?.. В болезни хоть и самой легкой, смерть, может, и придет на память, чтоб дать душе самым делом испытать, что поминание последних дней жизни отвращает от греха.

Четырьмя вещами помрачается душа: ненавидением ближнего, уничижением его, завидованием ему и ропотом на него.

Четырьмя вещами душа делается пустою: переходами с места на место, любовию к развлечениям, вещелюбием и скупостию.

Как тело, не питаясь сродными ему началами, не может жить и умирает, так и душа наша, не питаясь молитвой и добрыми мыслями, чувствами, делами, также умирает. Как в телесной нашей природе до времени совершаются благополучно питание и возрастание тела, но если попадет через пищу, или питье, или дыхание яд или зараза, то вдруг причиняются телу боли и даже смерть в случае неподачи помощи; так и в духовной нашей природе течет до времени все благополучно, но когда приразится к ней дьявол, тогда она тяжко страдает, как бы оцепеневает, и ей нужна бывает скорая помощь от небесного Врача, Бога духов, которая получится не иначе, как чрез молитву веры.
http://www.zavet.ru/somn-1.htm
http://www.zavet.ru/somn-fizik.htm

vlade писал:

Отчего же только козёл? Нет, из всех известных мне живых существ только человек обладает даром речи, но это не даёт ему никаких преимуществ перед другими животными в процессе эволюции. За исключением одного, лучшей приспособляемости к этому миру, пока человечество не оказалось на том. Разум и коммуникабельность дают ему эту фору. Но пока человек этим не воспользовался. Я думаю, что производительность мозга козлов близка к аналогичной характеристике человека.
Я честно пытался прочитать всё что ты писал, не всё понял, т.к. не знаю других языков кроме русского( о чём жалею), но думаю что

Vlade привет! Где кроме человек есть сознание,свободная воля,ето иронда шок

Об Дарвинизмь тоже помолчу!
Какое море противоречий, чуждых животному, соединено в человеке! Противоречия в области познания, в области чувства, в области воли, в области всего бытия.

О самопротиворечии воли уже говорилось нами. Было указано на то, как воля, стремясь к благородному, подымаясь надо всем безнравственным и пошлым, легко опять поддается силе последнего. И замечательно, что именно те, которые более других выдвигались на пути нравственности и святости, более всего жалуются на ту отдаленность, которая отделяет человека от цели его стремлений. И всякий должен согласиться с этой жалобой. Мы все более или менее знаем и испытали силу страсти, и знаем, как она увлекает и обольщает ум, равно как и нашу волю. Воля есть глубочайшая и высшая сущность в человеке, - и в то же время как она немощна! Как ничтожно часто бывает искушение, которое приводит ее к падению в известные часы! Как немощна она перед запросами своего собственного сердца! В какой зависимости находится от наклонностей, привычек, похотей, слабостей природы! Благодаря своей воле человек есть как бы маленький бог, и в то же время он есть раб всего окружающего и своей собственной природы. "Познай отсюда ты, гордец, какой парадокс ты носишь в себе самом!" - восклицает Паскаль.

"(Ибо) из тварей, которые дышат и ползают в прахе, / Истинно в целой вселенной несчастнее нет человека".
все здесь http://pravbeseda.org/library/index.php?page=book&id=818

#147 от 19/02/2005 00:39

Почитал и сказал не туда я попал!

#148 от 19/02/2005 06:13

Вот чем мне нравится религия, так это тем, что за 2000 лет её софисты так настропалились всё толковать, что остальным и думать уже не надо. Ибо сказано вам что так будет и не дёргайся даже. С ними невозможно спорить, потому что истину они знают ещё до появления пробемы. Что бы ни происхоило в мире и с самим человеком-на всё воля божья и не дёргайся. Покорись, спрячься, не высовывайся, а то хуже будет. Залезь в середину стада и пастырь поведёт тебя за собой. И если пастырь-козёл и ведёт тебя на убой(факт из жизни) смирись.

Piter писал:

"(Ибо) из тварей, которые дышат и ползают в прахе, / Истинно в целой вселенной несчастнее нет человека".

#149 от 19/02/2005 18:09

Цитата:

Почитал и сказал не туда я попал!

Силние слова- Уважаю! одобряю

Цитата:

Вот чем мне нравится религия, так это тем, что за 2000 лет её софисты так настропалились всё толковать, что остальным и думать уже не надо .

Vlade,ето по ваш взглядь мироздания,человек и скоть ,по одной методике в свете.
А человек надо думать и проверят, изпитать и по совесть принят верное и ложное.Точно и здесь разница с бессловесных и другая тварь.

vlade писал:

С ними невозможно спорить, потому что истину они знают ещё до появления пробемы

Целую Истину только Бог знает, мы знаем сколко дано нам знать!
Богооткровенная Истина ето Евангелие, а читаем Житья Великомучеников за веры -они тоже были обычние люди,но через жизнь по заповедям и Евангелие добыли святость и совершали Чудесь неизброимых!!!

vlade писал:

Покорись, спрячься, не высовывайся, а то хуже будет. Залезь в середину стада и пастырь поведёт тебя за собой. И если пастырь-козёл и ведёт тебя на убой(факт из жизни) смирись.

Точно за непокорность и изповедания Христа Спасителя мученики страдали и отдали жизнь в прославу Богу !
На убой идет скоть а не Християнина.
А свидетелства много, и незнание ето не оправдание.(факт из жизни)
http://www.zavet.ru/vopr/volia/001.htm#
http://www.zavet.ru/smv/rs/003kuraev.htm
http://www.zavet.ru/smv/zh/004.htm
http://www.holyfire.org/

Наконец прошу извинения из всех на форум что занял пространство с длинние посты!
и инфо которая не всех по душе и по мироглед .
Вера, ето дело тонкое,выбор ето дело личное ,но из двух етых не произходит что надо жить в неведение !
Не собираюсь болше писать по тему,и так много натворилось. Досвидание

#150 от 03/03/2005 02:34

Думаю, что решение этого спора будет примерно таким: кто верит - для того Бог - есть, а кто не верит и ищет доказательства, что Его нет - конечно же их находит, а по сути получается игра слов и терминов (описаний), и сводится всё к тому, КАК назвать ту сущность, создавшую нас с вами и всё вокруг! Даже научный атеизм мне показался в раскрытии происходящих процессов очень похож на раскрытие процессов в ведущих мировых религиях, только всё это наполнено разным содержанием.

#151 от 03/03/2005 08:03

Humanoid писал:

решение этого спора будет

когда Его кто-то увидит и всем покажет.

#152 от 03/03/2005 08:33

Нет, лучше скажите какого числа у него день рождения ?

#153 от 03/03/2005 08:52

30 февраля

#154 от 03/03/2005 09:07

не знаю есть ли бог, но если зделаешь умышленно человеку плохо, то потом и сам пострадаешь...

#155 от 03/03/2005 12:44

coeng писал:

не знаю есть ли бог, но если зделаешь умышленно человеку плохо, то потом и сам пострадаешь...

Только в том случае, если в твой образ жизни не входит делание этого "плохо". Если же этим заниматься постоянно и принять делание "плохо" за жизненную норму - то будет делающему хорошо!
Например: если ты не вор, и тебе пришло в голову что-то украсть, а потом у тебя даже это хорошо получилось, то происходят следующие вещи: украл удачно - засветился в воровском эгрегоре, (ты не волк, но если завыл по волчьи - другие волки тебя услышат и непременно проверят: кто же там ещё в нашей стае завёлся. Если поймут, что ты действительно достойный волк, что живёшь по волчьи, то тебя примут в стаю, если будет хоть малейший намёк на то, что это не так, съедят и разорвут) и если ты в душе всё-таки не вор, то высока доля вероятности, что тебя самого обворуют, да так, что мало не покажется!

Добавлено Март 03 2005

vlade писал:

Humanoid писал:

решение этого спора будет

когда Его кто-то увидит и всем покажет.